пустинен пясък
Не ми е нужен нито танц,нито допир,за да заживея с усещането за теб!
Това ,за което сам мечтала и пяла някога
бяхме ти а аз-пълна луна в сляпа нощ.
Сън-не си ми нужен ти.Аз знам, на яве то се вижда всеки път-
че ние сме вятърът пустинен -ту сме слети ,ту след време-разделени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Иванова Всички права запазени
