18.07.2006 г., 0:57

Път

127 0 22
Подай ръка! Да тръгваме!
през морските треви да бродим
на пръсти и пети да минем
 по миди и строшени раковини
като танц на нестинари
         по      жарава
черните си мисли да изтрием.
 Подай ръка и моята хвани,
че раните ще скърцат от солта
и през сълзите тихо ще мълвим
че тлеността е в нашите тела.
Усмивките да слеем във една,
в една вълна да слеем длани,
Готов ли си да срещнем вечността?
Ти синкав дим-
а аз ще бъда морска пяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари