15.08.2006 г., 0:27

Път

97 0 2
Загубих се някъде
- къде?
Потънах в забвението на душата си!
Тръгнах на някъде
- къде?
Към копнежите на душата си!

Загубих себе си
- къде?
Някъде в любовта!
Избягах от същността си
- къде?
Някъде в новата мечта!

Докога?
До края на вечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вечността, душата, вечността. Този стих не ми допадна, Милена. Клиширано ми прозвуча. Поне на мен, поезията се приема различно.

  • Вечността, душата, вечността. Този стих не ми допадна, Милена. Клиширано ми прозвуча. Поне на мен, поезията се приема различно.