Пътеводна светлина
Посветено на Л.С<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Посрещна ме с отворени, изгарящи ръце
напътстваше ме като мъничко дете,
омагьосана, внимателно те слушах аз,
във чара твой потъвах във захлас.
Часовникът тиктакайки отмерваше секунди
неумолимо бягаха броените минутки.
Стаих въздишка, очи затворих в сподавен стон
и се молех да ме задържиш в топлия подслон.
И исках да се сгуша в твоята мъжествена прегръдка
но забранено удоволствие е, знаех аз това
и устни навлажних ,по тялото премина сладка тръпка
…не исках аз да свършва красивата лъжа.
Милувка нежна с твоя поглед ми даряваш
и ласкаво докосваш ме със топлата ръка,
аз твоята усмивка мила няма да забравя
ръководена от ярка, пътеводна светлина.
Щом по пътя труден и трънлив поема утре
с борба ще изживявам всеки следващ ден,
а ти ще бъдеш седнал тихичко до мен
потопявайки ме във вулкан от огнен плен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
