Пътища
Пътища
Мисъл без следа от спомен,
дума без възторг в гласа,
докосване изгарящо отвътре,
човек без сянка в света.
Пътища хиляди пред него,
отъпкани от объркани души,
вик разтърсващ тишината,
всяка илюзия руши.
Лъжа изречена жестоко,
без капка милост,нито жал,
остава в съзнанието дълбоко,
при душата изцапана със кал.
Пореден вик,падаща звезда,
озарява всички пътища безбройни,
а пред тях няма нищо освен тъга,
и страшна неизвестност покрита с мъгла
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Радоева Всички права запазени
