Пътуване
Призови ме днес във мрака.
Призови ме в тъмнина.
Незъзможно е голтака,
да живее в светлина!
Там очите уморени,
ще намерят веч покой
и със мисъл озарени,
и удавени в порой.
Там ще мога да живея,
там ще мога да се спра.
Вместо тук да полудея,
вместо тук да си умра.
Вече няма да ти трябвам.
Недей ме търси ти сега!
Така, че аз си тръгвам
по моя път от самота.
Той познат е, но и страшен
води ме към вечността
и макар да съм уплашен-
вдъхва смелост гордостта.
Гордостта ми щом е силна
ще се справя със страха.
Тук ще се науча да живея,
тук надявам се и да умра!
Призови ме в тъмнина.
Незъзможно е голтака,
да живее в светлина!
Там очите уморени,
ще намерят веч покой
и със мисъл озарени,
и удавени в порой.
Там ще мога да живея,
там ще мога да се спра.
Вместо тук да полудея,
вместо тук да си умра.
Вече няма да ти трябвам.
Недей ме търси ти сега!
Така, че аз си тръгвам
по моя път от самота.
Той познат е, но и страшен
води ме към вечността
и макар да съм уплашен-
вдъхва смелост гордостта.
Гордостта ми щом е силна
ще се справя със страха.
Тук ще се науча да живея,
тук надявам се и да умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Панайотов Всички права запазени
