Пътя на любовта

Пътеката на нашето дете - дъгата, роди се от дъжда, роди се в цветове , сияние от Светлина в Луната, от сълзи прах на земни ветрове.... “Не си отивай”-каза ти. И тръгна си сама.... Молбата ми Молитва е: Прости! Не се оттегляй в своята тъга, не ме оставяй на студената земя. След допира до твойта Светлина, душата ми огря се с ....топлина. От мълчаливо ехо плаче моя зов- Обичам те! При мене остани, дарила ме с любов, попила с нежност мъжките сълзи... Не си отивай”-каза ти. И тръгна си сама.... Но чу ли моята молитвена молба? Обичам те! Прости! Пътеката на нашето дете - дъгата, роди се от сълзи, роди се от цветята, пътека от Любов, повела ни към Синевата, очакваща ни тихо между Небето и Земята.