Пътят
Булеварда на болката-тук върви една г-жа на име "Тъга"
алеята на обидата-е на личността, наречена "Лъжа"
улицата на разбитите надежди намига от едната страна,
а малкото сърчице разбито ми маха зад една стена.
Как ли стана така,
обърна се света,
всичко беше наред,
мислех,че с теб вървим двама напред.
Объркана чувствам се аз,
защо се получи така?
Какво стана с онова "нас",
къде си ти сега?
Ти ме излъга, а мен ме заболя,
затова си отидох тъжна и сама.
Сега съм на пътя-той е дълъг,
показва ми своите пътечки,
по които намирам само трудности и разбити мечти.
Мога да кажа,че те мразя
за това, което ти ми причини,
но е безсмислено да лъжа,
още те обичам както преди.
Не искам по пътя непознат да тръгвам,
не искам надеждите си да залъгвам,
но трябва, зная да си ида вече,
ти сърцето ми на дълго скитане обрече!
Но стига стояла съм там,
пътят ме чака..
тръгвам от тази страна насам,
ще мина по него и зная,
че по-силна ще съм,щом
стигна накрая!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Вълчева Всички права запазени
