R.I.P
Студът те не сгрява
врана ли грачи?
Смешно подскача
сумракът се влачи.
Отблясък последен,
смелост несигурна.
Молеше,искаше
съдбата безфигурна.
Отчаяно стихнал
оказа се полъхът.
Безизходно пагубен
на живота поводът.
Брезичката нежна
надвесила клони
сълзица,кристалче...
в пръстта се отрони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Иванов Всички права запазени
