Раждаме се и умираме сами.
Раждаме се и умираме сами.
Но сами ли тръгваме?
Живеем – не сами,
проклинаме срещу това
да сме сами.
Обичаме сами да сме сами.
И губим единствено сами.
Печелим, умирайки,
но винаги сами.
Дали отново ще се раждаме,
живеем и общуваме,
или проклинаме,
обичаме
и губим,
щом ще печелим,
умирайки
сами…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивомир Димчев Всички права запазени
