Рапсодия
РАПСОДИЯ
Проблясват вече първите звездици.
Възсядат облаци небесни жрици
и носени от влюбения вятър,
косите си атлазени размятат.
Разстилат ги над сънищата наши,
невидимо, за да не се уплашим.
Щом дойде утро, тихо си отиват,
в небесните покои да почиват.
И ти се будиш от любов погален,
изтръпнал от съня си златоален,
опит от чувство сладко, непознато...
И зимата в душата става лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Райкова Всички права запазени
