26.07.2005 г., 23:55

Равносметка

176 0 14
Ще пребродим небето,
да прелистваме истини,
а очите ни - слепите,
ще превърнем в мъниста.
Ще поим стари спомени -
няма сили за нови.
Да заровим отломките
на мечти и отрови.

А във бъдното - скрито
зад замръзнали синори,
семената ще сее,
някой, някога... призори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сей...и зазорявай! Докосва стиха...зарежда!Поздрав!
  • Тази сутрин пак го прочетох...Подбирам си стиховете-нещо като "духовна закуска", а това ме зарежда за целия ден.
    Благодаря ти, Поете!
  • Някой някога призори...
    Като мечтание за продължение
    Поздрав
  • Найдене, съжалявам че малко закъснях с коментара си и не успях да се класирам в списъка на хората, чието мнение е важно за тебе. Но се присъединявам към тяхното мнение и споделям възторга си от този пълен с истина стих, в който всяка дума е на мястото си и казва много. Поздравления! 6