3.08.2006 г., 8:08

Равносметка

102 0 10
Погледът, с който ме гледаш
не е погледа, в който се влюбих.
Нещо май отлетя безднадеждно?
Нещо май между нас се загуби?

И какво от това, че боли?!
Няма нужда от реквиеми.
И все пак прочети
този стих- той е за тебе!

За всички малки ракови клетки,
за всички душевни метастази
се зарекох- няма да ти търся сметка...
И все пак те намразих.

Виждам, че е споделено- браво!
Всичко свърши бързо и логично,
и в бурята ще бъдем разделени,
скъпа моя,
защото се обичахме!

"Какво тук значи някаква си личност",
когато тя е изтъкана от себичност?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е, но истинско Хубаво е много!
  • И на мен много ми харесва
    Поздрав!
  • Добра аритмия! Но защо толкова омраза накрая, винаги ли болката ще ни води .... Браво!
  • омразата е лошо чувство, особено когато е "следлюбовна". когато си обичал някого, не би могъл да го намразиш. просто помни красивите мигове
  • Защото е така-омразата трябва да е накрая