Раздвоение 2

Той отново не видя сълзите ми,
както винаги пропусна любовта,
в моите очи тъгата синя
той никога не е разбирал.

А ти отново подаде ми ръка.
И този път до мене беше ти.
И в твоите прегръдки аз открих:
нежност,страст,любов..

Също като в онзи ден,
в онази наша тъжна вечер,
сърцето ми пленено от студа
само ти с целувка стопли..

И винаги до мен си ти,
всеки път, когато той рани ме..
В твоето сърце аз имам място,
но моето пренадлежи му.

Тъгата винаги ще е във мен,
докато сърцето ми за него бие,
но най - жестокото в това е,
че ти ще бъдеш моята опора.