Раздяла
Стоиш безмълвен в тишината,
протягаш хладно своята ръка
обичаните устни сбогом шепнат,
оставяш ме изтръпнала от самота...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Студът прониква бавно във душата,
сърце горещо иска да се вледени...
Боли... "Обичам те" прошепвам в тъмнината,
не казвай сбогом остани...
За да не потъне в прах това сърце,
замръзнало във тишината безнадеждна,
а мрака в тънка паяжина да го оплете.
Ръката си за сбогом не мога да протегна.
С безчувствена усмивка те поглеждам:
"Върви при нея и бъди щастлив".
Сега аз тъжно своята глава навеждам
и моя свят от днес остава сив.
Не казах "сбогом", а само "довиждане".
Надеждата плаха се сви на кълбо,
зарида безнадеждно сърцето ми, тихо,
разбито от тази силна любов.
"Пиши..." устните ми плахо шепнат...
Ти чу, но не зная дали ме разбра,
дали изстиналото ти сърце потрепна...
Но ти се обърна и тръгна в нощта.
Краят дойде - неизбежен и тъжен,
край на скъпи любовни слова.
От днес в безкрая без тебе изчезвам
да чакам изгубена аз любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
