Размишления
И не изпитвам ужас, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
че може да умра - с
бутилка джин,
до дъно,
на мръсен тротоар,
до уличната лампа -
подпряна със гърба -
във глупава гримаса,
с отпусната уста.
Ще гледам към небето
и ще следя нощта
с провесената слабост
в дъгата на ума.
Че нищо не остана
в корема на живота:
стена - жена - бутилка,
увиснала ръка,
кама в гърба забита
и много тъмна локва -
угасващи прозорци
и прашна тишина.
Дълбоко - там в сърцето,
утайка от мечти,
като казан олющен
е разумът протрит -
един отминал спомен
в билет
с една посока -
изтеглен
с лош късмет
и проигран на покер..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Патриша Всички права запазени
