Размисъл
...А колко хубави неща
оставяме с деня да си отидат,
безследно да изчезнат във нощта
и може би-със нея да загинат.
...Една искрица слънце се усмихва
и блясва в локвите като елмаз,
едно дърво във този миг утихва,
заслушано във весел, детски смях.
Една усмивка-ведра и голяма
живота умилява с доброта.
Скръбта умира.. била е тя измама,
измислена от дълга пустота.
Едно листо- от есен изгоряло
припомня с обич летните ни дни.
И няма студ, и в спомени изпадаш,
огрян от неговите багри и лъчи.
Една дъга-красива и далечна
дарява ни частица детски блян
и мъничко усмихната човечност,
мечта във безкрая-необятен, голям...
...А колко хубави неща
оставяме с деня да си отидат,
безследно да изчезнат във нощта
и може би- със нея да загинат.
оставяме с деня да си отидат,
безследно да изчезнат във нощта
и може би-със нея да загинат.
...Една искрица слънце се усмихва
и блясва в локвите като елмаз,
едно дърво във този миг утихва,
заслушано във весел, детски смях.
Една усмивка-ведра и голяма
живота умилява с доброта.
Скръбта умира.. била е тя измама,
измислена от дълга пустота.
Едно листо- от есен изгоряло
припомня с обич летните ни дни.
И няма студ, и в спомени изпадаш,
огрян от неговите багри и лъчи.
Една дъга-красива и далечна
дарява ни частица детски блян
и мъничко усмихната човечност,
мечта във безкрая-необятен, голям...
...А колко хубави неща
оставяме с деня да си отидат,
безследно да изчезнат във нощта
и може би- със нея да загинат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Владимирова Всички права запазени
