Разпиляни думи
Разпиляна,
изтъркана
младост...
развяни коси,
препускащ в тях вятър.
Бурни чувства
напират в гърдите -
открехвам душата си
плахо...
Ще постеля с листа от рози
пътека към душата ти...
Съцето
прескача удар
бие едва... а аз
протягам окървавени ръце
с неродено дете
към теб!...
Писък и стон
сливат се в мен,
вървя към бездната
след преминалия вече
огън - изгорил ме.
Чувам зовът на нощта...
следвам черната сова
и вървим към подземния свят...
А вятърът разказва
с призрачен шепот
приказка една...
Винаги има светлина,
но дали ще я намерим?
изтъркана
младост...
развяни коси,
препускащ в тях вятър.
Бурни чувства
напират в гърдите -
открехвам душата си
плахо...
Ще постеля с листа от рози
пътека към душата ти...
Съцето
прескача удар
бие едва... а аз
протягам окървавени ръце
с неродено дете
към теб!...
Писък и стон
сливат се в мен,
вървя към бездната
след преминалия вече
огън - изгорил ме.
Чувам зовът на нощта...
следвам черната сова
и вървим към подземния свят...
А вятърът разказва
с призрачен шепот
приказка една...
Винаги има светлина,
но дали ще я намерим?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
