Реалност

Сянката на спомените паднала едва, закрила явно и реално - размила е пренценката на мъдростта да различава просто от банално. Лабиринт от дребните неща , ребус от нерешените проблеми, и всичко пак тече едва ... Часът е пет и време е за тръгване, но връща се отново той, и дяволът всели се в машината- захвана стругът плът и злобно захриптя, като старо бясно куче, захапа я и изръмжа... и сянката и спомените ,и мъглата, преплетоха се изведнъж- часът е пет и пет и няма я ръката а спомените там са и ядат. Ето я колата с бясна скорост, каза му някой не гледаи надолу, загазил си здравата брат, всичко се свърши надежди големи надежди за светла съдба-ръката ми няма я вече а с нея и моята душа.