Ревност и лъжа
Любов, любов така далечна,
защо не си ти тъй вечна,
да няма ревност и раздяла,
да бъдеш чиста и тъй бяла!
Защо таз ревност съществува,
раздялата така боли,
душата трудно се лекува,
когато си заминеш ти!
Не може ли с ръка да махнем,
лъжите двама си простим
и страстите любовни да се върнат,
любов отново да творим!
защо не си ти тъй вечна,
да няма ревност и раздяла,
да бъдеш чиста и тъй бяла!
Защо таз ревност съществува,
раздялата така боли,
душата трудно се лекува,
когато си заминеш ти!
Не може ли с ръка да махнем,
лъжите двама си простим
и страстите любовни да се върнат,
любов отново да творим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Павловски Всички права запазени
