Ръцете ти са гребен...
на Я.
(отпускам коси в ръцете ти)
Ръцете ти са гребен,
който роши,
топирва,
разбърква повече
и без това
оплелите се чувства в мен...
Хубаво е...
Ръцете ти развалят
изкуствените къдрици,
които загрозяваха ме...
Ръцете ти уморяват
престореността ми...
Фалшивото безразличие.
И аз не се преструвам пред теб...
Очите ти са гребен,
който сресва
погледите ми,
които жадно отброяваш,
сякаш ти е за последно
да гледаш в мен...
И кичур по кичур
надникваш в мен,
толкова лесно
и неусетно почти
ме придърпваш към себе си...
Искаш да гледам в очите ти
и да не помръдвам,
за да не ме оскубеш
без да искаш...
Свикнала съм и на груби погледи,
нежността от миналото оредя,
малко по малко,
косъм по косъм
окапа много
вярата ми в любовта.
Но ръцете ти...
присаждат чувства
и на чувствата крила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Златева Всички права запазени
