Ръката на вечността
Става студено.Пада мрак.
Ето нощта идва пак...
Тя води със себе си съня
и всичко поглъща в тъмнина.
Леко очите затваря с длан.
Всичко погубва без вина... без срам.
Чаровна е и нежно те приспива,
омайва, а после си отива.
Така нощта дойде и при мен променена,
приела образа на сянка студена,
търсеща своето живо сърце,
ала тя търсеше друго...
търсеше моето лице.
Тъй затворих очи да приветствам съня,
ала знаех... това не е сън...
това е смъртта.
Потъвах и се давех в черна тишина
и тогава, тя подаде ми ръка...
помня я и до днес...
ръката на вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лазарина Всички права запазени
