28.06.2006 г., 20:32

С друга

127 0 14

С друга<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Разбрах, че си сега

с приятелка добра.

Как бързо ме забрави

и спомените ни удави.

 

Болката сърцето ми разби,

а сега сякаш въже ме души.

Трудно е да те забравя,

опитвам се мъката да удавя.

 

Но това, че си с приятелката ми

цялата ме изгори.

Треперя, цялата се треса,

старая се новото да понеса.

 

Ти наказваш ме знам,

но удар бе това голям.

Дано времето го намали,

но нещо в мене ти унищожи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано времето го намали,

    но нещо в мене ти унищожи
    много яко!Хареса ми стуха ти!Продулжаваи напред...можеш ;]
  • Да,Диваче,боли.
    Но болката отминава и идва друга любов.
    Поздрав!
  • О-времето ги лекува тия болки-знам от опит.Не те е заслужавал.Поздрав за стиха!
  • Благодаря ви! От все сърце ме трогнаха думите ви и стимула, който ми дадохте!
  • Наистина,коагто свършва нещо, то непременно ни беляава, а понякога и убива частица от самите нас! Браво