С крила ме понеси
С крила ме понеси<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
В света от болка
сърцето ми погива,
като виждам
пустеещи души.
В любов, омраза да загинат,
да не се спасят.
Ела птицо, промяната ми донеси,
с крила ме понеси.
Сред просторите сини,
ръцете си протягам,
за капка от вечната наслада
на любовния дъжд.
Летя с разперени крила
свобода,чувства на тъга,
обсипват ме сред облаците бели,
на небосвода верен.
Мечтата ми вземи,
в окови постави,
в таз любовна нощ,
греха изпълни, сред бели облаци.
Не виждам и не чувам,
душата ми ехти.
Сърцата да се слеят,
мечтата да отровят.
Затворена е сред тленните
останки на самотните
ми нощи,
сковани в студ и лед.
Кацам след полет
дълъг и труден.
Нозете стъпват те
на твърдата земя.
Мечта една
сбъдна се в нощта.
Любов едиствена
за цял живот е тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекси Слав Всички права запазени
