С мъка в очите..
Да затворим очи,
да помълчим поне за миг.
Не искам да боли
и ще задържа сподавения вик.
За пореден път
ще сдържа сълзите,
ще се се всушам в гласа,
гласът на мечтите.
Ще съм пред теб
в мечтата несбъдната,
ще съм до теб
поне за секунда.
Сега ще отворя очи
и ти ще си пред мене,
но не както в моите мечти,
от нещо вечно ще сме разделени.
Нещо все ще пречи.
Гледащи се очи в очи,
ще крием един от друг мъката си,
но без ефект,в тях тя ще личи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меренвен Анарион Всички права запазени
