С надежда за нова истина
С надежда за нова истина
Далеч в прегръдката на края и началото,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
усетих, че душата ми политва.
Напуснала ме и отдавна мен забравила,
продишала е днес във нова истина.
И там е - някъде в безкрайното,
говори с някого на чужд език,
а в мен усеща се виновно тялото,
че думите й нови не разбира.
Лежи виновно сякаш на хавлията,
под слънцето топи се в него смисъла
и тръгва то след моята душа
обагрено с надеждата за нова истина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Златева Всички права запазени
