С последната сълза
С последната сълза отиде си завинаги
и всичко стихна като дъжд отминал
и неразбрани разделихме се, неискрени
с преструвки и с усмивките насилени.
Погребахме с венец от есенни листа
на нежността горещата милувка -
поставихме я кротко в пепелта
и прегорелите ни чувства я затрупаха.
А болката остана да мълчи
до гроба на една любов загърбена -
без вопли, бяха свършили сълзите
и с безразличие очите си отвърнахме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Церовска Всички права запазени
браво
