С викове шепна...
Да стоя надалеч,
да те гледам от разстояние,
да виждам как без мен живееш,
това е наказание.
Как ми липсваш,
как те губя
и ден след ден
в друг не мога да се влюбя.
Сълзите сами
път си проправят,
когато те видя
очите се давят.
Сърцето не спира,
безспирно тупти и още кърви ,
за тебе умира и ти
не знаеш ,че още боли.
Не,не знаеш ,нищо не знаеш,
не виждаш сълзите в очите,
ти в сънищата ми ношем влизаш
и на сутринта не чуваш моите викове.
Крещя името ти ,
мойта душа те зове,
с викове шепне две думи
"Обичай ме"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меренвен Анарион Всички права запазени
надявам се да не се сърдиш за забележката