Сам
Сам...Сам...Сам...
и нека студът ме приспи
да съм сам,сам,сам...
Студ...Студ...Студ...
Тяло,труп.За кого?За какво?
Безсмислено колело
мокро петно в градски кенеф
гравюра на гладка стена
Грешка,порнографска игра.
Пустинен ад,леден дъх
гризе ме,като мръсен плъх
Толкова сам,без избор,без помощ
ненужен-нуждаещ се
безизходно пуст,без близка душа
в мъртвешка мъгла
безреден,объркан,напълно празен
от нещо от някого,дори ненамразен
Убит,разпръснат,вятър безжизнен
подминат от всичко,хартия в контейнер.
Сиво-погълнат,несдъвкан,изплют
на костите призрачно гниеща плът
слузесто-слепнал,кално-пропит
от другите в самота скрит
Светът-звезди на небето,облаци черни
бури плахи,нещастни дори,
Смъртта ли към мене върви?
Ела,прегърни ме,слей се със мен
ела,обгърни ме,вече си в мен.
Гробовно безчувствен,безчувствено жив
Жив...?! Ха-ха-ха
Колкото болно прокажено псе
и ме гризе и гризе....
Безсилно отпуснат,ела ме вземи
студено по челото ме целуни!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Иванов Всички права запазени
Какво настроение е предизвикало това стихо? Не ми се мисли!
