17.11.2005 г., 1:10

Сам

180 0 10
Сам


Страшно е да останеш сам, сам със себе си... Всяка мисъл ми напомня теб, всяка мисъл болезнено убива мъничкото щастие останало за мен. Дори не знам дали остана... Всичко непълно е без теб! Търся те, имам нужда да живея, но без теб - не става! Не знам къде си, не знам с кого си... Не искам и да зная! Иначе боли.... Не знам с какво сгрешил съм... Молех се, не спирах да се моля, но никой не ме чу... Глас в пустиня, беше казал някой... Думите са слаби, бледи, не могат да опишат чувствата. Ако можеше да видиш, да докоснеш сърцето ми за миг... Тогава, може би, щях да бъда с теб..... Но оставаш ти далечна, недостижима и безкрайна... Болезнено красива,
болезнено прекрасна....... 


                                                                                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Крумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Не искам и да зная!
    Иначе боли.... "-много правилно казано...Отново ме докосна...Браво!Великолепно е!6
  • Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесало. А относно момичето - тя е най-специалният човек за мен на тази земя!
  • Вен,още веднъж поздрав за написаното.Хубаво е,че има някой,за когото да пишеш и дано този някой да го заслужава.
  • Трябва да е щастливка тази,за която е посветено написаното.Искренни поздравления и една 6-чка от мен
  • винаги има някой много специален,хубаво стихотворение!