САМ

Сам съм...
Все на камък удрям
в женските сърца!
Нима,
от камък са?

Плътна тишина притиска
в своята прегръдка
душата ми.
А нощта със свойто наметало
покрива я-
да не избяга.
Така съм сам...

Тишина ума избистря
и тъй го приковава
та можеш мислите си чу.
Такива мисли,
че душата изтерзана - свита е!
И пак съм сам...

На гоненица със съдбата
да играеш твърде трудно е.
Сега как нещо да получиш,
щом за после отредено е?
Или пък непредвидено въобще?
Докога сам ще съм?

Часовете нижат се.
Само тракането глухо
на часовници.
Чужда стая, чуждо място.
Край ще има ли 
на мойта самота?
Ще го чакам със съня...