Сама на света
Седя в ноща, отново сама.
Прогягам ръка, но само мрак и пустота.
Проронвом сълза, след нея и втора.
Редят се така една по една.
Няма обич, няма лек,
Няма радост в моето сърце.
Спомени разкъсват умираща душа.
Не е лесно да си сам на света.
Но защо сега, след като сърцето неиздържа
оживях в съзнанието на хиляди лица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Последна Надежда Всички права запазени
