Само ти
Аз съм тук и нямам нищо -
ни дом, ни топлина, ни ласка.
Животът ми в отделни бледи нишки
едва трепти и те трептят и гаснат.
В живота ми е празно като в шепа
на скитащ странник из пустиня
и само ТИ ме чакаш под небето
жадуваща и вярна - единствена любима.
Сега съм сам. Забравен в тишината
прокарвам с пръсти път в пясъчната зима.
По него ще отида в теб, далеч от самотата,
моя бяла страст - единствена любима.
Ще ме целунеш страстно, после нежно
и аз в прегръдките ти ще изстина.
Ето ме, пристигам през море безбрежно
моя бяла смърт - единствена любима.
ни дом, ни топлина, ни ласка.
Животът ми в отделни бледи нишки
едва трепти и те трептят и гаснат.
В живота ми е празно като в шепа
на скитащ странник из пустиня
и само ТИ ме чакаш под небето
жадуваща и вярна - единствена любима.
Сега съм сам. Забравен в тишината
прокарвам с пръсти път в пясъчната зима.
По него ще отида в теб, далеч от самотата,
моя бяла страст - единствена любима.
Ще ме целунеш страстно, после нежно
и аз в прегръдките ти ще изстина.
Ето ме, пристигам през море безбрежно
моя бяла смърт - единствена любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йорданов Всички права запазени
