Самота
Душата тихо в мене плаче,
сърцето ми разбито в мен кърви.
Къде си ти приятелю, любими,
да стоплиш моите студени дни?
И само нощите изпепеляващи,горещи,
тъй паметно в сърцето ми горят
любов ний правехме обгърнати от свещи
обляни в игрива светлина и бурна страст.
Сега тъга блести в очите ми,
и сляпо търся пламъкът в нощта,
пътеката изгубена не мога да намеря
и самотата става моя днес съдба.
Ела любими, прегърни ме,
стопли със обич тъжните ми дни.
И с твоята любов дари ме,
в едно да съберем нашите души!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
