Самотна

Догаря и последната цигара.
Минава полунощ.
Детето нежно спи,
а аз обляна във сълзи
изплаквам болката,която
във гърлото ми стяга и боли.

Боли от тишина,
от самота.
Дори сънят от мен побягна.
И само тя тъгата ми остана
да чака с мене утринта.

Питам се, къде
усмивката остана?
Дали във нощите самотни
не я изгубих аз сама?
Или открадната от мене,
лежи във нечий скут сега.

Как искам
да се усмихна на зората
и утрото да поздравя.
Погребана да бъде самотата
и всички сълзи да заровя.