12.08.2004 г., 21:25

Самотна скука

181 0 2
Поднесена-течението ме движи
и монотонно си бълбука-
една зарязана от грижи
дълбока, тежка скука.
От мързела без страх отнела
едва долавящо движение,
през дните дълги обзавела
забравеното чакано спасение.
В удобство е решено, бдително
в разглеждане на чужди мисли,
откраднала е положително
надеждата да поразлистиш
и да потърсиш сред прахта
утехата, че няма да си сам
и че почукаш ли на входната врата
ще ти отвори някой там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари