Самотната жена
Самотната жена
от работа се връща рано,
от чаят с мед умислено да пие
и тялото по навик да нахрани,
и тялото по навик да измие.
Самотната жена
от работа се връща късно,
кафе последно за деня да прави,
да изпере бельото мръсно
и нещо невъзможно да забрави.
Самотната жена
от работа не се завръща.
над буквичките клюма уморено
със мисълта за малка къща
със покривче едно червено.
Самотната жена
вина не търси - "Той е ".
Часовникът за утрето навива.
В съня усмихва се на нещо свое
и нежно после го изтрива.
Самотната жена
облича дрешката най - скъпа
в компания пияна, за да слуша
поредната интелигентна глупост.
А после пак - под душа.
Самотната жена
заспива със поредната мечта,
заспива просто по привичка,
така и не разбрала, че е тя
за някой -
Вечност,
Грижа
и Любов...
Че тя е всичко!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
