Самотникът
Живее в гората
и няма приятели.
От никого помощ не чака.
Живее той сам,
но самотата
огрява му пътя във мрака.
Живее самичък
без възраст и име,
без покрив, без дом, без родина.
Той сам е, но
даже и не подозира
какво е това самотата.
Той спи на тревата,
мечтае в гората,
разхожда се сам и си пее.
Той сякаш без дом е,
но всъщност Земята
е замъкът, в който живее.
Тук всяко дете
добре го познава -
Самотникът от планината,
но никой не знае
дали сам е той,
или ние сами на Земята.
Самотен, но свеж и щастлив
той всеки с усмивка дарява.
От него слънцето изгрява
и в него цъфти свободата.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Огрян Орешников Всички права запазени
