Сбогом, ти казвам измамно спокойствие
Подай ми палтото.
Днес заминавам.
Тръгвам.
Стига съм отлагала, като страхливка
всичко.
Живота си даже.
Не е шапка живота ми, за да виси
забравен по закачалките,
а аз да го подминавам правейки се на
хитра или разсеяна...
Подай ми палтото.
Днес заминавам.
Пътят е труден.
Ще го оправям.
Живота си...
Не, не ми се усмихвай така, сякаш не вярваш,
че съм голямо момиче.
Тръгвам.
Може и без палто, нищо че лютата зима вилнее.
Отвъд нея ме чака лятото и любимата пролет.
Небето е синьо, като синчец...
Считай, че съм ударила вратата ти с трясък.
След мен е само прахта от собствените ми обувки.
/Ти си стой зад прозореца./
Сбогом, ти казвам измамно спокойствие.
Днес заминавам.
Тръгвам.
Стига съм отлагала, като страхливка
всичко.
Живота си даже.
Не е шапка живота ми, за да виси
забравен по закачалките,
а аз да го подминавам правейки се на
хитра или разсеяна...
Подай ми палтото.
Днес заминавам.
Пътят е труден.
Ще го оправям.
Живота си...
Не, не ми се усмихвай така, сякаш не вярваш,
че съм голямо момиче.
Тръгвам.
Може и без палто, нищо че лютата зима вилнее.
Отвъд нея ме чака лятото и любимата пролет.
Небето е синьо, като синчец...
Считай, че съм ударила вратата ти с трясък.
След мен е само прахта от собствените ми обувки.
/Ти си стой зад прозореца./
Сбогом, ти казвам измамно спокойствие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Спасова Всички права запазени
