Счупената чаша
Оглеждахме се <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в чашата кристална
на смеха,
през
много дни и часове -
със
светлина в очите,
но неизбежното
я хвърли рязко –
пръсна я в прахта,
обърна лятото
и
се разсипа
упоението в душите.
Сега
ръцете скръстени
лежат,
усмивките -
угаснали,
ушите – глухи.
Не вкусили
на
ябълката сладостта -
смехът
помръква
в стиснатите устни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Челси Всички права запазени
