СЕДЕМ
Седем пъти в любов ти се вричах,
седем пъти захвърли ме ти.
Седем сълзи безмълвно се стичат
по белязани с мъка страни.
Седем огъня с теб не запалих,
в седем клади със теб не горях,
седем чувства сами изоставих,
седем пъти погубвах се в грях.
Седем мисли към теб полетяха
в седем глухи, различни страни,
седем призрака в тебе видяха
и угаснаха в мрака сами.
Седем погледа в тебе отправих,
пълни с обич и пламенен зов,
седем пъти във теб не намерих
пристан таен за мойта любов.
Седем спомена в миг опустяха,
седем бляна лежат в пропастта,
седем факли от раз изгоряха
в седем бездни пропадна света.
Седем пъти за тебе се раждах
в седем приказно диви места.
Седем рая за тебе изграждах,
в седем ада изгарям сега.
Седем вечности , демонски бягам
през живота пустеещ в тъга,
седем пъти прошепвам ти сбогом,
седем пъти умирам сега. <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
22.06.2004г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени
