ШАНС
Шанс!
От съдбата-
като докосване,
като забрава,
че това е мечтата,
която очакваме,
докато угасваме.....
Достигната, тя вече не е същата
Достигнали-затваряме я в къщата
на свойто недоверие,
на странно суеверие,
което хлопва вратата
пред мечтата
пратена от съдбата.
И отново сами,
изпаднали в транс:
Къде е мечтата?...
Пропусната!...
Шанс!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивомир Димчев Всички права запазени
