шепнещият в тишината...
там където е мрак..
там където демони пируват пак..
там където дяволът никому не е враг..
там където хиляди души крещят от болка...
там... във вечно горящият ад...
там седи същество
наречено от моя позната -
Шепнещият в тишината...
и очите му бели
показващи цвета на тази душа,
и с кожа сребриста,
сияеща вместо луна..
там седи той,
там е неговият вечен покой..
ни демон,ни дявол го закача...
нито унищожава светлината му мрака..
тъй силен..
толкова свят..
дали не е войн от нашият свят!?
дали не е носил доспехи свещени,
всяка бръмка от които е от смелост направена,
чиято броня,озарена от светлината,
няма равна тук на земята...
дали не се е бил с меч от омраза,
с меч изпълнен с болка,
с гневни думи,хули и обиди...
меч облян от кръв...
меч кован за герой такъв?
там седи той..
в пъкъла адски...
вдъхва надежда
за загубени някога ласки..
вдъхва надежда за любов погубена...
вдъхва надежда и за свобода изгубена..
и прониза ме с очите си бели,
изправя се..
о богове! да го бяхте видели...
...с плащ от мъгла,
със сърце изпълнено с тъга..
..с очите си празни...
това там е той...
Шепнещият в тишината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златин Тодорински Всички права запазени
