Шепот

Слама постлах за свойте мечти, не знаех, че лесно изгаря, живота подпалва толкова много съдби, само сламена пепел остава. Човеците викат, плачът им се чува, а моят шепот оглася полята. Бурята спи под измръзнала шума... онази, същата... дето ще коси душата. Ще я чакам, ще я чакам да дойде, та нали и на мене ми трябва орач, да изтръгне всичко, да ме остави гола и после да посея ново семе пак. И в последния изгрев, в последния залез, сред тръстиките буйни, вятъра див, със сламени нишки в косите непозната жена ще излее моята младост във стих.