Ще ми се прости някога болката
Боли! Много...
Всеки стон и всяка въздишка,
като стоманена нишка в душата,
в сърцето, в зениците... все боли!
Докога ли?
Дотогава, когато
ще блеснат светкавици и гръм
ще вали и ще сипят душите ни
своите отрови пропити... и лъжи...
Господи, колко лъжи!?
И кърви в мене рана от болка,
пропита от обич, любов и сълзи!
Научих се, станах актриса!
Най-добрата, може би!
И кого лъжа, себе си!?
Само едно ми остана - моята обич!
Тя е дете, изгубено, нежно и бяло!
Тя обичта ми за мен е светиня!
Нея опазвайки убивам душата си,
и зная, все някога ще ми се прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
