Ще закова прозореца на душата си!
Ще закова прозореца на душата си<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
с най-грапавите и дебели дъски,
на несбъднатите мечти с пироните -
в пробивите от пролети сълзи.
Защитена да стои в тъмнината,
да не пищи с безразличния студ,
да не я стигат вече предателства -
с ножове, да не я раняват в гръб.
Ще закова душата си уморена,
ще залепя счупените й очи -
с черната лента на забравата -
да не вижда, как безутешна кърви..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радинела Халачева Всички права запазени
/6/