4.03.2006 г., 11:42

СХВАТКА

209 0 24


Възбудата- съвсем банална случка,
разтърсва ме горяща от вина.
В стремежа да съм твоя крайна точка
превърнах се в мишена на страстта.


Възбудата порочно ме обгръща.
Придава реализъм на  ноща.
Защо в страха намирам нещо мъжко
и търся нещо женско в похотта?


Възбудата- отчитам я за грешка.
Не трябва да е тук, нито сега.
Изтъркана от упреци отсечка
заседнала в браздите на плътта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!
  • Страхотно истинско и болезнено вярно.Сякаш си нарисувала в стих мислите ми.
  • Здравейте, Дими, Веси, Пепи, Никифор, Грациела, Светослав и Мария!
    Благодаря Ви за вниманието!
    Нямаше ме два дни, някой знае ли на каквосе дължат крутите промени в сайта и защо едни от най-красивите и стойностни произведения са осквернени?
  • Интересен стих. Харесва ми! Браво!
  • Невероятно красиво!!! Много изящно и женственно!!! От мене ДЕБЕЛА 6-ца!!!