26.08.2006 г., 11:06

СИЛА

95 0 10
И пак съм тук
И пак живея
Напук на Вас
Напук на Теб
Напук на себе си дори
Забравих че не мога да се смея
Забравих и за миналите дни
Сега съм друг
И нов
И весел
И искащ всичко от живота на мига
Сега съм аз - безукорно перфектен
Сега съм аз - човекът без душа
Каква любов - ох жалко чувство
За слабите храна - но не за мен
Какъв възторг аз съм превърнал в изкуство
да мога да живея без чувства всеки ден
И кой си ти съвети да ми даваш: "Тaка не бива.
Моля те поспри."
Защо да спра да бъда побеждаващ платил цена за мъртвите души.
.............................................................................................
И само нощем чувам твоя глас: "Обичам те" - как тихичко нашепва
"Желая те" - отвръщам тихо аз.
И няма гордост
И няма лед
И няма го студеното сърце.
И за петнадесет минути аз пак съм синеокото момче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Сега съм аз - безукорно перфектен
    Сега съм аз - човекът без душа"

    Страхотен стих.Много силен заряд от чуства.
    Поздрави и усмивки!
  • Поздрави, Атила!
  • БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ДОБРИТЕ ДУМИ НЕ БЯХ ПИСАЛ ОТ НЯКОЛКО ГОДИНИ И Е ДОБРЕ ДА РАЗБЕРА ЧЕ ВСЕ ОЩЕ МОГА. ПОЗДРАВИ!!!!!!
  • А аз харесах синеокото момче.
    Защо не може да е само той?
    Да зная,прав си,живот е зверче
    и правилник жесток си има свой.

    Поздрав и усмивка

  • Само петнадесет минути живот в денонощието...Много объркано звучи стиха ти. А относно писането - трябва да продължиш. Най-искрени поздрави, Наско.