13.09.2005 г., 21:44

Силата на слабостта(JoannaVas&Cefules)

114 0 8
Загърни ме с листите на есента,
когато чувстваш,
че ми е студено и плискай багри
с длани по студа,
сковал изгниващия смисъл.
Безмълвно
просветлявай с мен нощта, в която
съм до теб, като жена
неосъзнала силата си и мощта
на мисълта,
която безгранично си отключил...

Какво ключа е, няма ли врата,
какво дланта е
и няма ли какво да скрие?
какво са
и шептящите листа,
земята, ако не покрият?
Не, нямам сила!
Не без теб!
тя повече от тебе се нуждае,
от колкото от нея ти,
таз сила всъщност слабостта е...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив, нежен и много силен стих! Поздрави!!!
  • Грабнаме още от заглавието. Поздравления!
  • Фабиана е права, че още заглавията ви привличат. Грабват. Унасят. Преди да съм отворила стихотворението, вече знам, че ще е нещо невероятно.
    Ааа пощадете ни, спрете се, избихте всякаква конкуренция в любовната поезия
  • И от мен!
  • Красив, нежен и много силен стих! Поздрави!!!