Силна от любов

По-силна съм от всякога.
По-пълнокръвна.
По-истински животът ми тече.
И по-добра съм. Мога всичко
край мен с усмивка да простя.

Повярвах в кармата и в онова отвъд.
Открих желанието да отдавам.
И няма да поискам друго,
освен в безкрайния си път
безкористно човека да обичам.

Това е първата потребност на духа ми.
И както бреговете имат своето море
и залезите  - свойто слънце,
покълнатото в мен не ще умре.
Ще си остана в любовта дете.

Ще се събуждам от копнеж
да срещам хората в деня си.
В свободното небе да гледам полета
на птиците. И да се моля
да бъдем всички като тях.

Ще парят от сълзи зениците,
когато някой грешник си отива.
И тайно ще се гонят мислите
като отломки в неспокоен океан,
пред който няма бряг. И те загиват.

По-силна съм от всякога.
Но пак треперя на студа в ръцете.
Пак се гневя от подлия.
Боли ме за нещастния. И съм сама.
За тези мои слабости простете!
           Хора, те са човешката съдба!